Статии: Един мъж гледа жените

Здравейте скъпи жени, казвам се Слав и от години се занимавам... ами всъщност се занимавам с жените и тяхната красота. И коя жена е красива, ще ме попитате веднага. Ще ме изпреварите сигурно и с абсолютно вярното твърдение, че тя, красотата, е нещо много субективно.

Колкото и вярно да е обаче, живеем в свят, в който култът към нея съвсем обективно се е настанил в мозъците на дамите и нанася големи поразии. Признайте, няма как налаганите „образи“ на красотата да не ви влияят. Всеки ден чуваме или четем съвети и препоръки за това какво е красиво и какво не. И това не ми се струва толерантно към несъвършенствата в битката за „красота”. Стереотипите за красота подведоха много жени – страхотни майки и домакини, с извоювани отговорности да са успешни бизнесдами, творци и учени – и те започнаха да се чувстват едва ли не виновни, ако не отговаряха на стандартните формули за красота.

Кой, ако не аз, да знае колко усилия се влагат в рекламни образи, които нямат връзка с реалния свят, как прекрасни жени са привлечени от нереално съвършени образи. Това ме накара да започна сериозно да се вглеждам в негримираните лица на жените, които гримирам. Запитах се, ако махнем всички атрибути на съвременното възприятие за красиво, какво ще остане? Ако нямаме лайковете и сърцатите емотикони, които да крепят самочувствието? Кое е непреходно стойностното? Кое е онова, което устоява и няма опасност да се сгромоляса под напора на чуждите оценки?

И в лицата на множество дами, с които се срещам, намерих отговора на въпроса: „Кое за мен прави една жена красива”. Това са нейната сила, нейното самочувствие, силата в погледа ѝ. Красиви са ми онези жени, които привидно нехаят за опаковката, но изпълват съдържанието със смисъл. Тези, които са красиви защото са щастливи. Които преследват мечтите си, без суетата да бъдат перфектни. Харесвам аурата на жените, които са превърнали „недостатъците“ си в запазена марка. Не мога да сбъркам блясъка в очите на една реализирала мечтите си жена. Това е красивата жена, онази, чиято красота не зависи от нечие одобрение защото самочувствието ѝ лежи на биография. И само да вметна – това в очите на мъжете е секси, мили дами. Красивата жена за мен е умната жена. Казват, че на петдесет всеки носи лицето, което заслужава. Е, на петдесет много често се вижда на кой колко му е акълът. Имам щастието животът ми да е пълен с вдъхновяващи примери на ЖЕНИ.

След като преодолях гримьорския си пубертет и захлас по съвършените модели, започнах да откривам истинската красота на жените. В белезите от операции, в бръчиците от смях, в тънката кожа на ръцете, в луничките, в сивит коси. Заслушвах се в думите им, в историите им, разбрах че житейските перипетии също дават скрита красота на женското лице. Научих се да виждам красотата през очите на жените. Красотата в очите не лъже, дълбочината им не се имитира. Е, излиза, че май живеем в свят, който е в своя пубертет спрямо това какво смята за красиво по един детски идеализиран начин. Негласно сме сключили договор мързеливо да стандартизираме очакванията от съвременната жена, така че да не се подмятат някакви си там нюанси, ексцентрични индивидуалности и други особености. Защото нюансите са трудни, не подлежат на стандартизация и като цяло са сложни за употреба и контрол.

Но аз виждам красотата именно под пласта на клишетата. Там, където личните избори, волята за лично щастие и личен път създават от всяка жена една различна вселена със свое уникално ДНК. Тази неповторимост прави една жена красива за мен. Да, изграждането на свое лично женско ДНК не е лесно, но ви прави несравними. А когато сравнението отпадне от уравнението, идва свободата от това да си уникален.