Статии: Цветана Манева - Твърде много се занимаваме с въпроса „КАК“

Наричат я „велика“, „икона“, „звезда“ напълно основателно. Цветана Манева има над 50-годишна активна кариера. Създател е на Варненския международен театрален фестивал, който отбеляза 25-годишен юбилей миналата година, почетен професор е в Нов български университет. Приносът ѝ за българското кино и театър е безспорен. Въпреки това срещам жена, в която няма и помен от суетата, която се очаква от актриса от нейната величина. Говори тихо и бавно, всяка дума носи мъдростта на опита. Без притеснение споделя, че като по-млада все нещо не си харесвала – „носът ми чип, косата ми с тънък косъм, очите прекалено големи. Никога не съм се имала за красавица.“ Признава ми и че през годините не е отделяла голямо внимание на себе си, доверявала се е на хората, с които работи – оператори, режисьори, стилисти, гримьори, както и на публиката. „Гримът за мен винаги е бил по-скоро професионална необходимост. В живота предпочитам да излизам „на чисто“ – измивам се и тръгвам.“ В момента се харесва като баба и се радва на обожанието на внуците си. Споделя ми своя трик за увереност – като се погледнеш в огледалото сутрин да се харесаш и да се усмихнеш. „Успееш ли да се усмихнеш на себе си, можеш да разчиташ, че и други ще ти се усмихнат.“ Това е психически заряд, който е необходим и актрисата съветва студентите си също да прилагат този трик. „В случаите, в които не изглеждам добре, си казвам: И от това сега трябва да направя лице“, шегува се Цветана Манева. Казва ми, че спазва режим – не пие газирани напитки, не яде хляб, картофи, ориз, избягва сладкиши (макар понякога да ѝ се прияждат толумбички), не вечеря след 19 часа. Прави всичко това не от суета, а защото трябва да бъде във форма на сцената. Често актрисите са преценявани само по външния вид. Интересно ми е как се чувства от това, а тя веднага отговаря: „Като стока“, но добавя, че актьорската работа е такава – на показ.

„Моите разбирания за красота са както в изкуството – класическият принцип. Пропорциите определят красотата“, казва актрисата. Добавя обаче, че най- същественото е излъчването на човек, чарът му. В жените най-много цени очарованието, духовността, индивидуалността, загрижеността. Безпогрешно разпознава кога грижата за красотата е в мярка и кога е прекалена. „Живеем във време, в което си казвам: На това момиче, ако му махнеш косите, ако изчезне ботоксът, ако му се свият устните, какво ли ще остане.“ Все по- големият стремеж да приличаш на някого все повече отдалечава от отговора на въпроса „Аз кой съм?“ Според Цветана Манева твърде много се занимаваме с въпроса „как“ – как сме, как изглеждаме, как ще ни възприемат, а не със съществото – какво правим и защо го правим.

Сложно ѝ е да отговори дали се чувства успешна, защото актьорската работа е вторична – зависи от сценария, режисьора, партньорите. „Да си поставиш крайна и единствена цел ти да си тази, която е успялата, е абсурдно и несъстоятелно. Старая се да съм си свършила добре работата“ и добавя, че винаги се е интересувала повече от пътя към целта. Думите ѝ не са продиктувани от скромност. Актрисата признава, че е доста критична към себе си, но това пък ѝ дава право да бъда критична и към другите.

На 74 години Цветана Манева продължава да поддържа любопитството си. „Любопитството ми в работата – да проумея героините – остана и в живота – към хората, с които се виждам. Голяма загадка е човекът, непредсказуем.“ Актрисата приема хората – и в професионален, и в личен план, с техните качества и недостатъци. „За мен е проява на агресия да правиш опити да променяш, да превъзпитаваш, да наставляваш някого.“

Пред мен седи жена, която е много балансирана и уверена, като в същото време в думите и жестовете ѝ няма и следа от самодоволство. Решавам да я върна години назад, като я питам какво би казала днес на 20-годишното момиче, което е била. „Много глупава беше, Цветана“, отговаря веднага и двете се засмиваме. „За какви неща съм се терзаела, в какво съм се съмнявала, какви ненужни страхове съм имала... Не мога точно да кажа в кой момент, но вече бях станала майка, започнах да изчиствам страха от себе си. Да си казвам, че каквото има да се случи, ще се случи. Аз трябва само да имам силите да го посрещна.“

Освен безспорна вътрешна сила, Цветана Манева притежава сензитивност за така наречените „малки неща“. „Хлябът, слънцето, залезите са чудни неща. Обичам тишината и дъжда – все си мисля, че нещо пречистват.“

Казва ми, че животът не е нищо друго освен едно пътешествие към самия себе си. Не трябва да се задоволяваме с лимита, който по правило се определя от другите, а да превъзмогваме собствените си граници. Накрая ми споделя, че винаги се е страхувала да отговаря на въпроса „Щастлива ли сте?“ „Щастието е само миг. То не е постоянна величина. Колкото и да ме е страх, много често се усещам щастлива.“ И двете отново се усмихваме.