Статии: Ева Тепавичарова - „Щастливите хора са красиви хора“

Актрисата ни посреща в гримьорната си в Народния театър. С отработен жест поставя лалетата, които ѝ носим, във вода и се настанява на стол. Така, с цветята до нея, прилича на картина на Владимир Димитров – Майстора. Още преди да е заговорила, сме пленени от нейната одухотвореност. Думите ѝ само потвърждават това първо впечатление. Ева казва, че красотата е вътрешно състояние, което е свързано не толкова с визията, колкото с усещането за щастие. Щастливите хора са красиви хора. Говорим си за настоящите стандарти за красота и промените, които жените правят по себе си за да отговорят на тези стандарти. „Струва ми се, че този тип разкрасяване „измива“ индивидуалността на човека. Хубостта се вкарва в калъп“, споделя тя. „Не съм сигурна дали си струва. Не мога да разбера причината – може би да си в калъп е по-лесно, отколкото да стоиш зад индивидуалността си.“

Ева не е убедена, че едно подобрение във външния вид обезателно прави жената по-уверена. Обаянието на един човек е комплекс от визия и присъствие. „Когато видя жена, която е уверена и това се излъчва през очите, през движенията, през цялостната ѝ аура, това ме пленява.“ Много се впечатлява от чисто женските качества като търпение, финес, които нарича „малко забравени“. Да няма арогантност, а мекота в жената.

Питам я дали е суетна, а тя искрено отговаря: „Ако кажа, че не съм, ще излъжа.“ Намира за естествено, особено в нейната професия, човек да бъде възприеман първо по фасадата, по външния вид, но това не я обижда, защото лесно намира начин да влезе в контакт с хората.

Рецептата на актрисата за увереност е проста – усмивките на децата ѝ, на публиката и на близките хора. „Това е нещото, което те кара да се чувстваш спокоен и сигурен.“ Стига ѝ сутрин наум да преговори програмата си за деня и тонусът ѝ неминуемо се вдига. А програмата ѝ е доста натоварена. В момента репетира пиесата „Спускане от връх Морган“ от Артър Милър. Съвсем наскоро беше и премиерата на „Тигърът“ в Народния театър. Започна и новият сезон на сериала „Столичани в повече“ с нейно участие. Не знам дали от скромност, амбиция или трезва самопреценка ми казва, че има своите успехи, за които е много щастлива, но не е убедена, че това е максимумът. „Човек смята, че сам избира професията си, но не съм много сигурна, че е точно така. Има неща, които нас ни избират“, казва Ева. Питам я дали си представя да прави нещо друго, а тя ми отговаря, че със сигурност не би могла да бъде счетоводител, но би могла да упражнява някакъв занаят. Веднага ѝ хрумват две идеи – шивач, защото е сръчна, или пък кулинар, защото има отношение към храната. Освен храната, Ева обича малките бягства от града в къщата на семейството ѝ близо до София. Актрисата споделя, че ѝ е много приятно да прекарва времето си там – с децата си и сред природата.

В края на разговора ни я питам какво би казала на 20-годишното момиче, което е била. „Добре, че си такава, каквато беше на 20“, казва Ева и се засмива. „Това, което носи младият човек като дързост, като нахалство в най-хубавия смисъл, като самоувереност, е нещо изключително. От днешна гледна точка, ако трябваше да мина през всичко наново, не знам дали бих имала този кураж и сила. Това безразсъдство и смелост на 20-годишните е прекрасно!“ И след нашия разговор съм убедена, че онова 20-годишно момиче никога не я е напускало.