Казвам се Елена. Хората се влюбват в мен

Елена Захариева е на 37 години и живее в София.


Казвам се Елена. Шия роклите си сама.

Научих се като малка. По магазините все още нямаше дрехи за момичетата като мен. Сега прекроявам моделите. Защото в магазините вече има по-големи дрехи, достатъчно големи, за да покрият тялото ми, но не достатъчно интересни, за да изтъкнат красотата ми. Затова ги прекроявам. Заради всички неща, които харесвам в себе си, които искам да покажа. Заради себе си. И заради другите като мен.


Казвам се Елена. И съм голям инат.

Понякога мисля, че нося силата с мен. Но по-често – че просто съм я научила. Инатът ми е толкова безграничен, той не иска да повярва, че има нещо, което да не мога да науча. Затова се научих на красота.

Въпреки всички, които ми се подиграваха в училище. Въпреки липсата на подходящи дрехи. Въпреки татко, който ми казваше, че няма да успея, защото съм дете на разведени родители (във времето, когато родителите рядко се развеждаха).

Научих се да се обичам въпреки. Но най-вече защото. Защото имам най-чаровните лунички. Защото усмивката ми променя светове. Защото краката ми са ме завели на най-прекрасните върхове, а очите ми могат да менят цвета си. Научих се на красота малко по малко. С всяка чаровност, на която обръщах внимание, ставах все по-красива. Имах тайно оръжие, за което другите не знаеха, но усещаха присъствието му.

Другите... Тях също научих да ме обичат. Как ли? Съвсем лесно: позволих им да видят коя съм, колко енергия имам под кожата си, колко любов са натрупали мускулите ми, колко вдъхновение са приютили думите ми, колко сърца са докоснали ръцете ми. Колко мечти са пораснали заедно с косите ми.


Казвам се Елена. И съм родител на красотите си.

Другите забелязват красотата, която създадох със силата си. Избрах да убия несъвършенствата. И ми се иска всички да направят същото. Да кажа на целия свят, на всяка една жена или мъж, че нашите недостатъци не са безсмъртни. Ние сме техните родители: ние сме ги създали, ние ги храним, за да растат, често ние сме тези, които не им позволяват да се изнесат от вкъщи. Но ние сме родители и на красотите си: ние сме ги създали, ние ги храним, за да растат, ние можем да ги задържим вкъщи.

Ние сме техните творци. И като такива имаме свободата да изхвърлим произведението си в кошчето за боклук. Да смачкаме черновата на топка и да пренапишем историята си. Мама знаеше как да отгледа красотата ми. Шиеше рокли заедно с мен и никога не ми казваше, че няма да успея. Такъв родител избрах да бъда и аз за луничките и мечтите си. Спрях да храня и да отглеждам несъвършенствата. Защо човек да се съсредоточава в късите си нокти, ако има най-хубавите дълги коси?


Казвам се Елена. Мечтая да изкача Монблан.

И да разкажа на целия свят колко красив може да бъде. Какво виждам, когато се озова високо в планината. Как изживях най-голямата си любов – изживях я такава, каквато винаги съм си я представяла. Колко мечти може да преброи човек в усмивката на другия. Какво е да заспиваш в любими ръце.


Казвам се Елена. Хората се влюбват в мен.

Понякога от пръв поглед. Понякога като чуят смеха ми. Понякога като усетят енергията ми. Понякога като разберат спокойствието ми. Понякога като видят здравето в руменината ми. Хората се влюбват в красотите ми.


Казвам се Елена. И искам да ви кажа няколко неща.

Извивката е по-красива от правата линия. Добрите сърца – от празнитe. Блесналите очи – от гримираните. Еднаквите момичета, които индустрията произвежда, мечтаят за дълбочината на любовта, но могат да предложат само повърхността ѝ, защото прекалено много време са прекарали да коригират външността, вместо душите си.


Казвам се Елена. Моята сила е моята красота.

- Ралица Генчева



Книга за красотата