За успеха да пребориш себе си

От срамежливо момиче Адриана Ангелова се превръща в уверена жена, блогър, влогър и телевизионна водеща


Чакам Адриана на улица в центъра на София. Оглеждам се в жените, които минават, и се чудя коя от тях е моята героиня. Срещу мен се задава момиче с къса коса на розово-сини кичури и енергична походка. Това е тя, казвам си и се оказвам права. Запознаваме се и Адри, както я наричат приятелите, предлага да отидем в малко кафене близо до дома ѝ. Топло и непринудено място – точно какъвто ще бъде разговорът ни. Започваме, разбира се, с ярката ѝ външност. Питам я как се е решила на такава прическа, а тя ми казва:


„Една нощ се събудих в три часа и се подстригах с машинката на мъжа ми.“

Докато я гледам с отворена уста, тя добавя, че от осем години е с тази прическа, като сама се подстригва и боядисва. „Сигурно и като пенсионерка ще съм пак така“, смее се. Косата е станала нейна запазена марка. Казва, че често получава комплименти за нея дори от непознати. Ексцентричната ѝ външност се възприема доста позитивно, но Адриана споделя, че е имало случаи, в които самата тя не се е чувствала на място – на служебни събития и коктейли. Съжалява малко за татуировките си. Причината е, че самата тя много се променя с годините и би искала татуировките ѝ да отразяват сегашното ѝ „Аз“, а не миналото. Да са в унисон с това как се чувства в момента, а не когато ги е направила. „Едната съм я променяла два пъти, другата три – не е невъзможно“, казва ми с усмивка. Промяната не плаши Адри, напротив. За нея тя е двигателна сила.


От стеснително дете през бунтарка до улегнала жена -

това са периодите, през които е минала, търсейки себе си. От днешна гледна точка си дава сметка, че раздялата на родителите ѝ я е накарала да се затвори в себе си. В училище е била аутсайдерът - подигравана, отблъсквана, непопулярна. Споделя, че винаги е била страстен читател и именно книгите са ѝ помогнали да порасне и да се осъзнае. Другият фактор е съпругът ѝ, който много я подкрепя и я кара да вярва в себе си. Когато го среща, тя тъкмо приключва 4-годишна „отровна“ връзка. Бившият ѝ приятел е властен, ревнив и я потиска. Настоящият ѝ партньор е абсолютната противоположност. „С новия мъж животът ми се промени към по-добро, аз самата се промених. Всичко се намести по неподозирано добър начин“, споделя Адри. От стеснително дете, което буквално не може да говори с хората, става блогър, влогър и телевизионна водеща. Именно тази трансформация Адриана определя като своя най-голям успех.


„Преборих себе си и започнах да се занимавам с неща, които никога не съм подозирала, че бих правила“.

Смяната на професионалното поприще започва по време на първата ѝ бременност. Пет години преди това е работила като интериорен дизайнер, но не е била удовлетворена. След като забременява, започва да посещава популярен форум за майки. Чрез онлайн общуването среща много хора, с които се сприятелява. Става много активен потребител. Съвсем случайно научава, че заедно със създателката на форума си бутат количките в един и същи парк. На едно събитие на форума се запознават, по-късно дамата я кани на интервю за работа, без да ѝ казва за каква. Интервюто минава повече от добре. „Два часа не млъкнах“, казва Адриана. След 30 минути ѝ се обаждат с предложение да стане главен редактор на форума... и така вече 8 години.

Малко след стартирането на тази работа, отново окуражена от онлайн приятелите си, създава блога си, който е ориентиран основно към красота и козметика. След това започва да снима и клипове. Зарязва за три години това хоби (самата Адриана определя блогърството като хоби, като начин да се разсейва, а не като професия), докато не забременява с второто си дете. „Аз съм много деен човек, не ме свърта на едно място. Това, че бях позиционирана вкъщи с малко бебе ме накара отново да се захвана с моето хоби“, казва Адри. Според нея всяка майка има нужда от странично занимание, в противен случай се фиксира твърде много върху децата и зацикля.

Най-новото ѝ професионално превъплъщение е като телевизионна водеща. Получава тази работа отново случайно. Била на работна среща по друг повод, харесали я и я поканили да води собствено шоу. Първоначално отказала, защото и така има достатъчно ангажименти, но в последствие колегите ѝ я убедили да приеме. Темата на предаването е родителството през призмата на това, че и родителите са хора - „хора, които не се интересуват само от ваксини и детски дрехи“, казва с усмивка Адриана. За нея самата


майчинството е изключителен генератор на енергия.

„Преди това бях една скучна жена, която ходеше на работа с неудоволствие, прибираше се и не правеше нищо“. Майчинството преобръща живота ѝ на 180 градуса в много по-добра посока. „Накара ме да започна да бъда по-отговорна, да мисля повече за бъдещето. В момента работя 100 неща, но знам, че го правя за моето и за на децата бъдещето“. Питам я как се справя с умората, която неизменно се трупа с жонглирането между няколко работни ангажименти и две деца на 9 години и на година и половина, а тя ми казва, че е въпрос на организация и самодисциплина. „Мотивира ме желанието за успех, а и мисълта, че това не е за постоянно – децата порастват – тръгват на ясла, градина, училище. Аз имам нужда да съм дейна.“ Споделя, че е страдала от следродилна депресия, преди да възобнови хобитата си. „Имало е дни, които съм прекарала по пижама, не съм се ресала – беше ужасно. Когато се върнах на работа, усетих, че това много ме зарежда и ми дава настроение“, откровена е Адри.

„В момента, в който започнах да постигам успехи сама за себе си, започнах да се чувствам по-уверена и по-красива“, добавя тя. Това е и посланието, което иска да отправи с блога си - да вдъхне смелост на жените да направят това, което искат и да изглеждат така, както искат. „Сляпото следване на модел за подражание показва неувереност.


„Аз не искам да следвам модел“,

отсича Адри. С усмивка споделя, че единствено би се радвала да изглежда на толкова, на колкото се чувства – на 20. Без да я питам, казва, че е на 36 години и се сърди на по-младото си „Аз“ за някои глупави избори като например всекидневното посещение на солариум. „Изглеждах ужасяващо, въпреки че тогава много се харесвах“, смее се Адриана. Питам я кога се е чувствала най-красива, а тя ми отговаря, без да се замисля: „На сватбата ми.“ Гледайки снимките от специалния ден сега не се харесва, но тогава се е чувствала неотразима. Този, заедно с дните, в които е родила децата си, са най-щастливите ѝ дни.


„В моментите, които са били най-значими за мен, съм се чувствала най-красива,

независимо от това как действително съм изглеждала“, казва.

А не сме ли всички най-красиви, когато сме най-щастливи, питам я реторично. Вместо отговор Адриана се усмихва. Тук нашият разговор приключва. И двете усещаме, че усмивките на лицата ни са най-доброто заключение. С Адри се разделяме, аз тръгвам към дома си. Отново се оглеждам в жените, които минават покрай мен на улицата. Всяка от тях може да бъде героиня в своята собствена история за красотата. Стига да е достатъчно смела да пребори или да отстои себе си, да се учи от грешките си, да празнува успехите си, да не се вглежда прекалено педантично в недостатъците си, да е уверена в кожата си. Красотата не е калъп, в който да се напъхаме. Красотата е свободата да счупим калъпа.

- Ралица Стоянова



Книга за красотата